Критика към
себе си.

Помнете, че всяко едно действие и движение напред е по-добре, отколкото да не правим нищо. Захванахте се с нещо, направихте нещо по-въпроса? Браво! За това вече има смисъл да се похвалите.

Измислете точни критерии: за какво правите това (каква е вашата цел) и как ще разберете, че това, което сте направили, води към тази цел. Не ни трябва перфектно направено нещо, трябват ни действия, които помагат да реализираме целта си. Помагат ли? Супер – това е достатъчно.

Реалистични ли са те? Хората, които много се критикуват, често имат нереалистични очаквания относно това, което трябва да направят и могат да направят. Да, ние можем доста неща. Но ако моята цел е да науча английски за един месец, а моето ниво в момента е достатъчно само, за да кажа „здравей" – явно е, че по-скоро няма да ми се получи. И не е затова, че не съм способна, а заради нереалистичните очаквания. Затова – вижте какви са очакванията ви.

Имах един разговор с познат - той ми каза, че не смята, че е на това ниво, което му позволява изобщо да не допуска грешки. Въпросът е в това, че никога няма да стигнем този етап, в който няма да допускаме грешки изобщо. Затова, ако вътрешния критик се събужда в моментите, когато ви е страх да допуснете грешка – кажете му: «Да, може би ще сгреша, но съм се опитал и дори да не ми се получи ще разбера защо – и следващия път ще знам как да не допусна тази грешка». Това е един от начините за саморазвитие и движение напред – „проба-грешка". Отказвайки се от това да пробваме, се лишаваме от това движение.