Следващата информация, която ще Ви предоставя е свързана с трите SOS техники за връщане на психичната енергия.

Тези техники работят за премахването на фактори, които можем да наречем още "убийци на психична енергия". Точно заради тях се оказваме в състояние, в което можем да имаме физическа енергия, но да нямаме психична такава.

Когато ние изпитваме чувството на вина, няма значение заради какво - заради това, че работим прекалено малко от наша гледна точка или, че вместо да направим нещо полезно, седим на дивана и гледаме сериали - ние попадаме в един затворен кръг.

Трябва да възстановим енергията, започваме да почиваме за тази цел, чувстваме вина за тази почивка, а тя (вината) "убива" психичната енергия. Или все още не сме стигнали до пълен бърнаут и нашият организъм ни сигнализира "почини си", "недей да вършиш тази работа днес", "дай си свободно време от битовите грижи", обаче ние неглижираме тези сигнали. Защо? Защото ни пречи това чувство за вина.

Идеята е, че трябва да излезем от този затворен кръг, да премахнем чувството на вина, за да можем да се възстановим. Една от техниките по-надолу цели точно това. Да си позволим да "отпочинем" без да изпитваме вина за това.

Премахването на радостта от нашия живот също е един от факторите, които влияят на нашата психична енергия или я "убиват".

Как се случва това радостта да изчезва от живота ни? Бит, рутина, много работа - концентрираме се върху това. А удоволствието оставяме за по-нататък, за момента, в който няма да имаме толкова ангажименти. Т.е. слагаме това "да се радваме" на последно място в живота си. А точно това убива психичната енергия. Ние все едно участваме в състезание и смятаме, че ако поспрем на спирката "удоволствие и радост", ще го изгубим. Но това е грешка. Ние губим доста повече време и не си позволяваме да възстановим психичната енергия (а задачата на радостта и удоволствието е точно такава), изпадаме в състояние, в което вече не можем да работим и да осъществяваме привичната си дейност.

Има и още един проблем. Забравяйки за това да се радваме, ние постепенно все едно губим навика да правим това, и вече не знаем какво всъщност може да ни зарадва, какво ни носи удоволствие, какво наистина обичаме да правим.

Имаме определени задължения в различните сфери от нашия живот. Работа, семейство, близки, приятели... Какво изпускаме от този списък? Себе си. Ние смятаме, че сме длъжни на абсолютно всички, но забравяме да се грижим за себе си. Вече в състояние, в което сме по-изтощени, в нас се надига протест срещу това да бъдем длъжни на когото и да е било.

Затова не можем добре да реагираме на формулировки от рода на "за да се подобриш, си длъжен да.... /спортуваш, спреш цигарите, се храниш здравословно и т.н./. Често моите клиенти в такива състояния казват, че всичко това са добри съвети, но те нямат сили да ги следват.

А проблемът се крие в това, че ние нямаме сили вече да бъдем длъжни да правим нещо.